сряда, 13 ноември 2013 г.

ГРИМЪТ ИЗДАВА ХАРАКТЕРА НА ЖЕНИТЕ

Повечето жени обръщат внимание на грима, особено в началото на връзката им, но не предполагат, че той може да издаде на срещуположния пол някои черти на характера им.

Докато едни жени никога не биха излезли от дома си без грим, други въобще не се интересуват за това кой как ще ги възприеме. Ново британско изследване показа, че жените, които не обичат да слагат грим ежедневно, са силни личности, които не страдат от комплекси. Те имат високи изисквания към хората, с които общуват, а обвържат ли се с някого, може да е за цял живот.

Техните противоположности, които не могат да излязат преди да са прекарали часове пред огледалото, са доста по-несигурни. Често те се опасяват да не бъдат отхвърлени. За това се стараят винаги да изглеждат перфектно. Те по-рядко обръщат внимание на духовното и често са приемани от обществото като повърхностни личности.

Гримът с акцент върху очите говори за жени, които обичат да демонстрират своя чар, като същевременно запазят дистанция. Силното подчертаване на устните и безупречният руж издават желанието на дамите да се сближат със събеседника си, както в духовен, така и в еротичен план.

Специално внимание психолозите са обърнали на жените, които обръщат внимание на маникюра. Дръзките жени използват червени лакове. Романтичките предпочитат светлорозови нюанси или безцветни лакове, докато черният лак говори за бунтарската природа на момичетата. 

вторник, 20 август 2013 г.

ПРИЧИНИ ЗА ПАДАНЕТО НА ФАСАДНИТЕ ИЗОЛАЦИИ

в пресата се появиха съобщения отново за паднали топлоизолации и то на вече „санирани” блокове. Да не говорим, че блоковете са по важни програми, в които освен потърпевшите собственици има дял и държавата.

Посочените случаи показаха много ясно, че проблемът с топлоизолирането изключително сериозен. Тази строителна дейност се подценява, към нея се подхожда с пренебрежение. Контролът върху нея е сведен до минимум, а самите контролиращи явно не знаят какво да контролират.
От само себе си се налага да изтъкнем следните проблеми:
1. Наблюдава се очевидна некомпетентност, а някъде и умишлена злоупотреба в подбора на материалите, които се полагат, с цел поевтиняване.
2. Не се използват сертифицирани системи от материали, което е задължително за всички „нормални” държави в европейския съюз.
3. Наяве излиза строителната неграмотност или още по-лошо – нехайството, при изпълнение на топлоизолационните работи.
4. Спестяват се важни детайли при изпълнението.
5. Липсва всякакъв контрол по отношение на спазване на нормите за топлоизолиране и технологията за полагане на топлоизолационни системи, особено при топлоизолиране на стари сгради.

За много «строители», дори и днес, топлоизолация означава залепяне по някакъв начин на някакви плоскости по стената, без да се взема в предвид, че плоскостите са само един от елементите на топлоизолационната система.

https://6084985410685628627-a-1802744773732722657-s-sites.googlegroups.com/site/baumitblogimages/blogimages/PA170095.JPG

https://6084985410685628627-a-1802744773732722657-s-sites.googlegroups.com/site/baumitblogimages/blogimages/PA170096.JPG

Доказателство за всички тези твърдения са приложените снимки, на които ни удивява строителното „майсторство” на вече частично „поправена” фасада. С просто око могат да се видят следните грешки:

1. Недостатъчна е дебелината на топлоизолационните плоскости. В момента в България за 25 см тухлен зид е необходимо дебелината на топлоизолационната плоскост от експандиран полистирен да бъде 10 см. И ако на някого това се вижда много, нека погледне към западните държави, където в Австрия и Германия нормите указват по изчисления 14-16 см дебелина на топлоизолацията.

2. Реденето на топлоизолацията е повече от безобразно. Правилото е топлоизолационните плоскости да бъдат залепвани по начина, по който се редят тухлите - с разминаване на фугите на ½.

3. На снимката ясно личи как плоскостите са лепени на топки с цел – да се претупа работата и да се пести лепило. Правилото за лепене на плоскостите от експандиран полистирен е това да се прави по метода ивици и топки ( ивици по краищата на плоскостта и три топки в средата). Лепенето с ивици е абсолютно задължително, първо – защото се осъществява оптимална контактна повърхност между топлоизолацията и основата и се подравнява добре фасадата и второ - защото по този начин въздухът между стиропора и фасадата се затваря и се избягва получаването на коминен ефект по фасадата, който при евентуален пожар може да бъде фатален.

4. Качеството на лепилото също е съмнително, след като то е позволило отлепяне, без да има никаква следа от сцепление между него и плочите или основата.

5. Некачественото е и дюбелирането с така - наречените на шега „дюбели-свидетели”, чието предназначение въобще не е да са на фасадата. Правилото е мин. 6 дюбела на м2 (специално разработени за фасада), и задължително сгъстяване на дюбелирането в крайните зони на фасадата (където ветровото натоварване е най-голямо), като броят на дюбелите в тези зони се изчислява и зависи от височината и широчината на фасадната плоскост, но по правило е мин. 8 бр. на м2.

https://6084985410685628627-a-1802744773732722657-s-sites.googlegroups.com/site/baumitblogimages/blogimages/PA170101.JPG

6. От другата страна на сградата се вижда и крайното покритие – пастообразна мазилка, която също ни „удивява” с качества и явно е подбрана по схемата – да излезе най-евтино. Още отсега личат некачествени пигменти, съмнителна структура и гънки, получени вследствие на лошо сцепление с основата, което може да е вследствие на некачествено грундиране и най-вероятно спестяване на диагоналното армиране при ръбовете на отворите и некачествено армиране при ръбовете на фасадата.

https://6084985410685628627-a-1802744773732722657-s-sites.googlegroups.com/site/baumitblogimages/blogimages/PA170103.JPG

Какви изводи можем да направим от написаното дотук?

Дори когато всички използвани продукти са произведени за нуждите на топлоизолирането и сами по себе си са с приемливо качество, (а случаят явно не е такъв), но не са изпробвани в комбинация един с друг, не може да се гарантира дълготрайността на изпълнената по този начин фасадна топлоизолация. За да стане на всеки още по-ясно, това означава да събереш добри евтини части от различни марки автомобили, да ги сглобиш и каквото се получи.

Какви са последиците?

От една страна, инвеститорите, които са похарчили немалко пари, търпят непоправими загуби. От друга – така наречените „изпълнители” в никакъв случай не са получили по-малко пари за своите строителни безумия от останалите си колеги, които стриктно и безпрекословно спазват технологичните изисквания.

Какво трябва да се направи?

Крайно време е и обществото и всеки инвеститор, било той обществен или частен да разбере, че топлоизолирането е жизнено важно както за енергоспестяването, така и за комфорта и здравето на обитателите на едно жилище, и за дълготрайността на експлоатация на една сграда. Освен изолационни свойства, топлоизолационната система изпълнява и функцията да защитава конструкцията. Затова, продуктите за топлоизолиране по фасадата, трябва да образуват едно цяло с конструкцията на сградата, трябва да са изпитани в система, която да отговаря на утвърден стандарт.

Влагащият пари в енергоспестяващи мерки субект много трябва да внимава какви материали са залегнали в документацията и кой ще ги преработва. Често пъти в тръжните документи се залагат стойности, които не отговарят на никакви норми. Избират се фирми-изпълнители само по критерий „цена” и то на м2 за труд плюс материали, без да се търси доказателство за това, обучена ли е съответната фирма да полага топлоизолационни системи, колко квадрата е изпълнила и каква гаранция поема тя за нейната дейност.

Необходимо е надзорният орган да бъде подробно обучен какво да контролира, и да се изискват подробни детайли за изпълнение на топлоизолацията по фасада. Такива детайли Баумит е разработил в dwg. формат и предоставил за свободно ползване на своята интернет-страница от всички специалисти.

Изпълнителят задължително трябва да има сертификат, че работниците му са обучени за тази дейност. Така поне отчасти ще се избегне закупуването на възможно най-евтините, често изобщо непригодни за целта, материали и полагането им по „собствена технология”. (Баумит България разполага с признат от държавата обучителен център, който има програма за получаване на квалификация по дейността топлоизолиране.)

Важно е още да се знае:

В рамките на Европейския съюз е в сила „Ръководство за издаване на европейски технически одобрения за интегрирани топлоизолационни системи с мазилково покритие” (ETAG 004), разработено и прието от Европейската организация за технически одобрения (ЕОТА).

Сертифицирана Интегрирана Система означава, че съответният производител, въз основа на множеството лабораторни и натурни тестове, носи гаранция за нейната ефективност.

1. Задължително е топлоизолационните плоскости да бъдат специално произведени за полагане по фасада и дебелината им да бъде съобразена с действащите норми и наредби.

2. От съществено значение за ефективността на една топлоизолационна система са лепилните и шпакловъчните смеси. Те трябва да са специално разработени за съответните топлоизолационни плоскости (в никакъв случай да не се лепи с лепила за плочки) и да гарантират надеждно във времето сцепление към основата и повърхнинна твърдост на системата.

3. Съставна част на всяка топлоизолационна система е крайното покритие – необходимата структурна мазилка която защитава системата и външно придава завършен вид на сградата в структура и цвят.

4. Дюбелите и мрежите, които се влагат в системите, създават необходимата им устойчивост на пукнатини и осигуряват надеждно закрепване срещу атмосферни влияния, затова качеството им е от особено значение.

5. Предлаганите сертифицирани системи се придружават с подробни указания и ръководства за полагането им. (Такова можете да намерите и на нашата интернет-страница). Избирайки сертифицирана система инвеститорът и изпълнителят са застраховани срещу неправилни решения. Добре изпълнената фасада остава за цял живот и не би трябвало към тази инвестиция да се отнасяме лековато.

източник: baumitbulgaria

БОТЕВ ПЛОВДИВ

От както се помня аз съм ботевист.  Ботев Пловдив винаги е играл техничен и приятен за гледане футбол. След идването на Станимир Стоилов, като треньор в началото на 2013 г. Ботев заигра прагматичен футбол, на моменти красив, на моменти не особено.

След  одпадането  от Лира Европа Ботев игра надменно срещу Любимец и закономерно загуби от един среден, като потенциал отбор. След  мача  разочарованието на повечето ботевисти, с които говорих беше голямо.
Вчера  очаквах при гостуването си в Бургас Ботев сериозно да се озори. Още не бях заел място пред телевизора  и стабилният Бобан вкара хубав гол за 0:1. Учудващо за мен Ботев заигра на още по-високи обороти и след минути Ромарио направи 0:2 и мачът приключи. На полувремето ми звъняха ентусиазирани приятели от Пловдив, с които стигнахме да извода, че така се играе, забиваш два бързи гола на противника и после контролираш мача до края.

Днес попаднах на интересна статия за вчерашния мач написана от Г-н Станимир Костов, публикавана на сайта www.sportline.bg, ето нейното съдържание:

„ТОВА Е КЛАСА! ТОВА Е ШАМПИОНСКИЯТ БОТЕВ“

ГРУПАТА Б

На 01.05.2010 в гр. София е открита паметна плоча на стената на полското посолство на българските и полски герои от съпротивата по време на Втората световна война.
Царските дипломати Цоков, Икономов и Пухлев организират през 1939 г. групата Б-2 /на полски B-2/ с три задачи:
- нелегален канал за извеждане от окупирана Полша на офицери и интелектуалци през София до Истамбул
- финансиране на действащите нелегално в Полша дейци на Полското правителство в изгнание
- изнасяне по дипломатически път на документи и снимки за зверствата на нацистите и комунистите разделили си Полша.
В София, филиала на групата е ръководен от сем. Зембжуски /българи от полски произход/.
По неопровержими документални данни, групата Б-2 спасява над 2000 офицери и още толкова интелектуалци, между които бъдещият председател на полската Академия на науките. Оценките на специалистите са, че са успели да спасят поне 10000 хиляди души от полският елит.

Ето стенограмата на текста на благодарността на живите наследници на героите:

Ваше Превъзходителство,
Дами и господа,
Моля позволете ми от името на наследниците на Трифон Пухлев, Димитър Икономов и Крум Цоков чрез Н.П. Г-н Посланика, да отправя искрената ни благодарност към Полша и Полската държава за грижата, с която се отнася към участниците в антихитлеристката съпротива, без разлика на тяхната националност или политически убеждения.
Благодарение на инициативата на Посланника на Република Полша, Г-н Анджей Папиеж, откриването днес на тази паметна плоча е доказателство за това, че Полша и Поляците съхраняват паметта за чужди граждани участвали в полското съпротивително движение.
С този акт на признаване от страна на полското правителство на делото на българите от група В-2 всъщност, за нас става историческото признание – най-сетне – че националният елит на България от онова смутно и страшно време, далеч не е само про-германски.
Българо-Полските връзки са многобройни, разнообразни и интензивни и дори не толкова на политическо, колкото на ниво човешки отношения.
И именно този тип отношения прекрачват границите на политическото и отиват в рамките на онова, което с днешна терминология бихме нарекли общочовешки хуманизъм. И именно този хуманизъм е поставен на изпитание по време на Втората световна война.
Когато говорим за победата над хитлеризма и неговите зверства, не бива да забравяме, че единият от победителите, зад фасадата на освобождението наложи и на Полша и на България един тоталитарен режим, прекъснал естественото им развитие и връзка с останалата част на Европа. Потъпкан бе именно хуманизмът.
Истината е, от това което знаем за убежденията на Цоков, Икономов и Пухлев, е че те са били преди всичко хуманисти и антитоталитаристи.
За техният хуманизъм свиделства днешният акт на Полската държава! А за това, че са били антитоталитаристи – съдбата им след Войната. Цоков доживява победата над хитлеризма за да смени немския затвор с български, комунистически концлагер. Икономов и Пухлев също изживяват своята Голгота.
Отдавайки дължимият поклон на хората от групата Б-2, на Цоков, Икономов и Пухлев, и всички съпричастни с дейността им, считам, че е особено важно да благодарим и на Полската държава, която никога не ги забрави, а специално в случая с Крум Цоков, запази и живота му благодарение енергичната й намеса и предоставеното му убежище.

Дами и господа,
Ваше Превъзходителство,
Моля, изказвайки дълбоката ни признателност към полската държава, отново да подчертая, че за нас това не е само акт на признание на героизма на хората от Б-2. Защото думата героизъм някак не върви за тях. Твърде трафаетна е.
Това, което знаем за тях е, че със сигурност би ги зарадвало и днес да мислим за тях като за хора демократи и хуманисти – каквито са били. Хора следвали собствените си убеждения за човещина отвъд и над националните граници.
И ще бъда щастлив ако мислим за тях, като едни от предтечите на обединена и свободна от тоталитаризъм Европа на хуманизма и човеците.

Крум Цоков (1900 - 1994) е роден е на 30 юни 1900 г. в София. След започване на Втората световна война, заедно с дипломатическия корпус напуска Варшава (6 септември 1939 г.); търговски съветник в Берлин (1940 г.) Крум Цоков е натоварен с ликвидацията на българското търговско съветничество във Варшава. Заедно със своя секретар Димитър Икономов, организира нелегална българо-полска организация, наречена “Група Б”. Тя организира изнасянето от Полша на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Разкрит е от германската полиция през 1940 г. и е осъден на 5 г. затвор. По време на Варшавското въстание успява да избяга от затвора и заедно със съпругата си заминава за Прага, където е арестуван от съветските органи за сигурност и продължително време разследван. След освобождаването му през 1947 г., заминава за Варшава, там е арестуван по искане на българската държавна сигурност; затворен в концлагера “Куциян”. След освобождаването му през 24 март 1949 г. е преследван като “фашистки дипломат” и работи като каменар и строител. Обвинен в шпионаж през 1952 г. и е осъден на 7 години затвор. След освобождаването от затвора (1959) успява да замине за Полша при семейството си. Въпреки съпротивата на българските власти, полското правителство го награждава с ордена “За бойна слава” в знак на признание за заслугите му към Полша и участието в полската съпротива срещу фашизма.

Димитър Икономов е роден е на 16.11.1909 г. в гр. Русе. Бил е стенограф в Народното събрание, журналист във в. Нова камбана. През1938 г. е назначен за секретар на търговкия съветник кък българската легация във Варшава, а от 1940 г. по съвместителство и помощник търговски съветник и в Прага. От ноември 1939 г. заедно с Крум Цоков и Трифон Пухлев започват да сътрудничат на полската съпротива и правителството им в изгнание в Лондон. Създават чрез полските легации в София, Букурещ, Белград канал за пари и кореспонденция от Полша за чужбина и обратно. Използват дипломатическото си положение за освобождаване на арестувани поляци, за прекратяване на следствия и за извеждането им в емиграция. Димитър Икономов е разкрит от Гестапо, арестуван и 9 месеца е следствен. Там не е издал никой. След излизанито си продължава дейноста си до1943 г. когато е отзован в България. Мобилизиран е и изпратен в дисциплинарна рота в Гюмюрджина. През 1944 г. се завръща и от юли до ноември е редактор на в. Народна борба в Русе. Депутат е в 26 народно събрание.От 1948 г.се занимава само с преводаческа дейност като има над 70 превода от полски на български. По известни са Кукла, Фараон от Прус, Потоп, С огън и меч, Пан Влодиовски от Сенкевич. Награден е с ордена ,,Полония реститута и знака Заслужил за полската култура. Лауреат е намеждународната награда на полските автори и композитори.
През1972 г. в. Поглед  публикува спомените му за групата Б-2, доста орязани от редакторите, но след 4 броя ги спира.

Трифон Пухлев се връща в България през 1949 г. Тук му предлгат да работи за ДС, но
той отказва и цял жвот е преследван.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА БОКСА

Интересни са данните на някои автори, които посочват, че участниците в боксови срещи през древността използвали кожени ръкавици, намазани с масло, познавали кожения чувал като средство за тренировка и за развиване на ударната сила. Някои използвали дори защитни кожени шапки, наречени „амфотаид“, и защитни предпазители за зъбите, които били подобни на съвременните.

Отначало юмручният бой се култивирал като традиционно състезание сред войниците на Древна Елада, а по-късно и сред славянските народи.
Разликата между древния юмручен бой и съвременния бокс е огромна. Тогава не е имало теглови категории, рундовете не били определени по брой или продължителност, липсвали сегашните меки ръкавици, не били строго посочени забранените удари и действия, нямало стремеж към осигуряване на здравеопазването.

На времето съществували и известни състезателни „правила“:
- боят се водел със специални ръкавици, наречени „цестах“. Върху тях нямало овални или други остри метални приложения за увеличаване на ударната сила. Такива предмети използвали в следващия период римските гладиатори;
- бойците били голи и жените не се допускали отначало да наблюдават състезанията като зрители;
- ударите се нанасяли главно в главата. Тогава се смятало, че да се насочват удари в трупа, е неетично. Ударите под носа били забранени и затова не се използвали предпазни средства;
- продължителността на боя била неограничена. Бойците продължавали, докато единият от тях падне безпомощен на земята (на пода) или се откаже;
- нямало ограничен боксов ринг, на който да се провеждат двубоите;
- на олимпийските игри бойците по взаимно съгласие могли да си дават почивки, след което продължавали боя;
- когато след няколкочасов двубой бойците не можели да продължат боя, по жребие (кои да започне) им се разрешавало да си нанасят по един или по повече удари, без да прилагат никаква защита;
- победеният получавал купа, а на победителя шампион се издигала статуя в свещения Аятис и той получавал материална подкрепа за цял живот.

Юмручното единоборство се развива и масовизира бързо в Древна Гърция Въпреки това то било включено в програмата на древните олимпийски игри едва през 988 г.пр.н.е. През тази епоха в олимпиадите участвали предимно гърци.
Основното „техническо“ средство по онова време били отначало голите юмруци, но поради честото им травматизиране те започнали да се покриват с кожени предпазители (стропиони и цестуси), а по-късно започнали да се използват и първобитните ръкавици със стоманени топки отпред в ударната част. Особено „изобретателни“ в това отношение били римляните, които всячески се стремели да увеличат ударната сила. В римската империя древният бокс имал още по-ожесточен характер, който, стимулиран и от печалбите, довеждал често до смъртта на единия от бойците. Угрозата от тези тежки последици постепенно насочва вниманието и към защитата, който дотогава била доста пренебрегвана, а характерното за състезанието били безогледните размени на удари главно по главата. С това боксът изменил постепенно своя облик, добил по-оригинален вид и станал най-любим спорт за римляните.
Въпреки суровият характер юмручният бой представлявал важно средство за развиване смелостта, решителността, упоритостта, силата и издръжливостта. Ето защо бил използван за бойна подготовка и за отбрана, т.е. като средство за военна подготовка.

Църквата се обявила против юмручният бой, както и срещу състезанията и повела борба с тях. Всичките и усилия останали обаче напразни.
По-късно наред с юмручното единоборство, чрез което се решавали спорни въпроси, се обособили имасови състезания „стена срещу стена“с участието на млади и стари.
Независимо че страничните удари (крошетата) са по-естествени, инстинктивни похвати за водене на боя, установено е, че техниката на съвременните прави удари е изобретение на древните гърци. Историците се обосновават главно с внедряването и и еволюцията на цестуса.
Първоначално цестусът се използвал в Древния Египет, а по-късно в Крит и Гърция. Той представлявал кожен ремък (или пояс), който се обвивал мишницата близо до лакътните ямки. По този начин цестусът си осигурявал значителна ударна повърхност.
По-късно този цестус се заменя с т.нар. „мека“ ръкавица — цестух, но после и той претърпял по-нататъшни промени, които били наложени от увеличения брой участници в олимпийските игри. „Ръкавицата“ станала по-твърда и обвиванията се правели главно да се предпази ръката от травматизиране вследствие на многократно нанасяните удари. Олимпийските игри допринасят за по-нататъшния развитие на юмручното единоборство. Още от древното минало бокса е най-популярния спорт.
Най-голям принос за развитието на боксовата техника и тактика дават фехтовката и нейните представители в т. нар. „английска епоха на възраждането на бокса“ (1700–1800 г.). По време на Ренесанса юмручният спорт търпи известен упадък. Доказано е, че съвременната отбранителна тактика е обоснована в основни линии от многогодишния опит в древността, когато с помощта на левия удар боецът държал противника си на разстояние, нарушавал равновесието му чрез блъскане, спирал настъплението му, подготвял за решителен удар по-силната дясна ръка.
С увеличаване на броя на участниците в олимпийските игри от всички краища на Гръцката и Римската империя конкуренцията, съперничеството нараствало и шампиони ставали все по-достойни представители.
Известно е, че юмручните бойци маневрирали умело през цялото време, с което създавали благоприятни изходни ситуации за атака и контраатака. От запазените статуи и рисунки се вижда, че много от юмручните бойци имали почти съвременна стойка и отлично телосложение — тънки крака, широки рамене, продълговати мускули. Установено е, че бойците на древността били по-ловки и по-издръжливи, по-бързи и по-силни и с нищо не биха отстъпили и на най-добрите сегашни професионални боксьори. Историците посочват любопитни случаи. Известният от античните олимпийски игри боец Тазос Театенос в продължение на 20 години побеждава в 1400 боя. Имало е случаи, когато в един ден е провеждал по 10 двубоя.
Независимо че тези „аполони“ са олимпийски шампиони преди 2000 и повече години, много историци ги поставят на едно ниво с най-добрите професионални боксьори като Фиг, Броутон, Съливан, Доксфрис, Джексон, Демиси, Луис и Робинзон.

В програмата на древните олимпийски игри бил включен и панкратионът. Това било сурово и жестоко състезание, в което се съчетавали борбата и юмручният бой. По исторически данни в него участвали много известни юмручни бойци от древността (Театенос, Юфимос, Глаукос и др.).
Няколко века по-късно юмручните боеве започнали да се възраждат отначало в Европа, а след това и в Америка.
Първото споменаване за бокс в Англия е през 1681 г. През XVII – XVIII век боксът става много популярен сред англичаните и те считат лондонския майстор на кожените ръкавици Джеймс Фиг за основоположник на съвременния бокс. Той е първият шампион в бокса, който за да спечели боя използва главно юмруците си. Печели всичките си срещи от 1719 г. до 1730 г., когато се оттегля от бокса. По това време прилагането на хватки от борбата не са забранени, както и хапане, бъркане в очите, хващане за косата, удари с крак и удари под пояса, не е било забранено и удрянето на паднал противник. Не е имало ограничение във времето на боя. Премахват се твърдите метални топки от кожените предпазители. Англичаните се насочват главно към овладяване и развиване на боя от далечно разстояние. Този техен маниер на боксиране продължава повече от две столетия.

Юмручният бой си пробива път и обхваща вече много страни в Европа. Наред с масовизирането му в Англия, Италия и други страни юмручното единоборство става особено популярно и в Русия. Много от писателите отразяват в своите книги подвизите на славните руски юмручни бойци.
Принос за развитието на бокса дава и Джак Броутон - ученик на Фиг (държи тилата шампион от 1735 г. до 1750 г.), който изготвя първия боксов правилник (1743 г.), по силата на който се забранява да се нанася удар на падналия състезател и ако единият от боксьорите е в нокдаун се дава 30 секунди почивка. Броутон използва боксовите ръкавици в тренировките си и настоява да се помисли за прилагането им и по време на боя. Настоява пълнежът на ръкавиците за тренировка и състезания да бъде от гъвкави косми с оглед максимално намаляване на силата на удара и предпазване от травми. Този правилник е представен за първи път в неговото училище на Оксфорд стрийт и е измислен след като наранил претендент за титлата и след боя опонента му умрял.
Изследванията потвърждават, че с всяка измината година броят на състезанията се увеличава през XIII-XVIII век. Те се организират с подходящи ритуали, с което се повишава тържествеността, а оттам и интересът на младежите към този мъжествен спорт.
Историците твърдят също, че един от най-признатите състезатели и специалисти-пионери на бокса в научен аспект, е Даниел Мендоза (1792 г.). Той не разчитал на грубите физически качества и особено на силата, а изготвил оригинални технико-тактически атакуващи и контраатакуващи комплекси, които умело прилагал в боя. По-късно Мендоза бил един от най-добрите преподаватели по бокс в Англия, Ирландия и Шотландия.
След Даниел Мендоза през периода 1788 г. – 1795 г. се появил Джон Джексън, който го победил в 10-ата минута. Джексън обучавал лорд Байрон и представители на „висшето общество“.

През периода 1798 г. – 1809 г. като феномен бил считан Джем Белгер, започнал да участва в състезания на 16-годишна възраст. Успехите му били изградени главно върху бързината, внезапността и разчетливостта. Той нанасял удари предимно в момента, когато противникът се оттеглял, т. е. прилагал отговаряща контраатака.

Известни в историята останали Том Гриб с отбранителния си стил на боксиране и съвременния тренировъчен режим, който си налагал; Том Сойер с двойния ляв удар в главата; Мейс, който боксирал еднакво добре с голи юмруци и с ръкавици и се счита за последен представител на английския юмручен бой. Мейс създал по-късно боксова школа в Америка и Австралия. Там израстват такива състезатели като Питър Джонсън, Боб Фитцимонс, Грифо. Почват да се търсят по-съвременни методи и средства за обучение и боксиране. Левият прав удар се налага вече като основно технико-тактическо средство. Започват тренировки за умелото и разнопосочно придвижване, което било предизвикано от ограничаването на пространството за двубоя. С изменение на боксовия правилник през 1838 г., допълненен през 1853 г., се включват нови правила - боят се провежда вече на ринг - квадрат с дължина 7,30 метра, опасан с въжета. Забранява се хапането, бъркането в очите, ударите под пояса и ритането. Това дава още по-голям стимул за развитието на боксовия спорт, който се пренася извън нашия континент — в Америка. Там благодарение на огромните печалби, които носи на менажерите, и голямата слава на победителите в един къс период броят на занимаващите се с бокс става неимоверно голям. Расте и броят на треньорите, които усилено търсят пътища и средства за обогатяване на техниката и тактиката. В тази насока те постигат известен успех. Двустранните срещи на отделните боксьори, чиято продължителност на боя била далеч по-голяма от днешната, били наблюдавани от десетки хиляди любители на бокса. Подобряват се кожените предпазители на ръцете, увеличават се защитните прийоми в тактическите действия.
Участието на ниски на ръст състезатели в боксови срещи с високи противници постепенно наложило да се изменя маниерът на боксиране. Използуването само на прави удари от ниските състезатели се оказало нефективно и те често губели срещите. Ето защо през XIX век започва използуването на крошетата, а оттам и воденето на близък бой. С това двубоите станали още по-разнообразни и по-интересни, а по-малките на ръст започнали често да побеждават по-високите си партньори, което ги стимулирало много.

През 1869 г. след неколкократно проведените срещи между Европа и Америка се организира н се провежда първата среща за световно първенство, в която американецът Мак Кол побеждава англичанина Ален. Тези международни срещи са съпроводени с шумни реклами, големи обзалагания и били масово посещавани въпреки скъпите входни билети. Интересът към професионалния бокс нараствал все повече и повече. Неговите изисквания обаче — морални и материални, неговите комерчески насоки и суровост не давали възможност за действително масовизиране на бокса и практикуването му от народа.
Юмручните боеве въпреки тежките травми се радвали на голяма популярност, а бойците се отличавали с отлично здраве и дълголетие (Браутон живял 85 години, Мендоза — 73, Джексън — 76, Белгер — 71, и т. н.).
С излизането на първия аматьорски правилник през 1865 г., съставен от маркиз Куинсбъри, започнало изграждането на новия облик на аматьорския бокс. Според изискванията на този правилник станало задължително използуването на боксови ръкавици, които въпреки неопределения си размер и тегло намалили в значителна степен както ударната сила, така и травматизирането на ръцете и главата. Особено ценно било и ограничаването продължителността на боя — определяло се времетраенето на рундовете. С това тежкият и суров боксов спорт станал по-достъпен за младежите.

Състезателните правила на маркиз Куинсбъри — Джон Шатло Дъглас, включвали следното:
1. Състезанията трябва да се провеждат при спазване на правилата върху квадратен ринг със страна 7,30 м (или близко до тази дължина).
2. Не се разрешава прилагането на похвати за борба или хващането на противника с увисване над него.
3. Продължителността на рунда е определена на 3 минути с едноминутно прекъсване.
4. Ако единият от противниците (поради слабост или по каквато и да е друга причина) падне, той е длъжен да стане без странична помощ в продължение на 10 секунди,а в същото време другият е длъжен да отиде в своя ъгъл. Когато падналият стане отново на крака, боят продължава до изтичането на трите минути на рунда. Ако единият от противниците не стане до изтичането на 10 секунди след падането, за да възобнови боя, реферите имат право да обявят за победител другия боксьор.
5. Боксьор, който виси на въжетата и на когото краката не опират на земята, се счита за лежащ на земята.
6. Никой няма право — нито секундантите, нито който и да е било, да влиза в ринга по време на боя.
7. Ако двубоят е прекъснат поради обективни причини, реферите са длъжни колкото може по-скоро да посочат къде и кога той ще бъде завършен, за да определят законният победител и победеният, ако участниците не стигат до взаимно съгласие да анулират двубоя.
8. Ръкавиците да бъдат боксови, с нормални размери, от най-добро качество и съвършено нови.
9. Ако ръкавицата се разкъса или развърже, тя трябва да бъде заменена с друга, удовлетворяваща изискванията на рефера.
10. Боксьор, който стои на колене, се счита за лежащ на земята. Ако в този момент той получи удар, се обявява за победител.
11. Обувките с пирони и с токове са забранени за използване.
Първите представители на бокса в Америка били младежите, които отивали да учат в Англия. Там те имали възможност не само да се запознаят с този спорт, но и да го изучат до такава степен, че след завръщането си в Америка да обучават и да устройват състезания между негрите роби. Така боксът в новия континент се практикувал предимно сред негрите. Първият бял състезател, донесъл голяма спортна слава на Америка по онова време, бил цирковият борец и силач Джон Съливан. Той участвал успоредно с новият правилник на Куинсбъри и в срещи по старите "Лондонски" правила (т.е. с голи юмруци) чак до 1889 г., когато побеждава Джейк Килрайн с нокаут в 75 рунд (боят продължава общо 2 часа и 16 минути).

Професионалният бокс, оформил се вече като средство за големи печалби, проникнал във всички европейски държави и в Америка. В него измененията на правилата ставали много трудно и мудно; доминирал стремежът боксът да запази зрелищния си характер. Започват да се редуват срещи за световната титла, които наред с огромните печалби поддържали интереса на хилядите привърженици на бокса. Не винаги обаче най-добрият завоювал победата. Големите обзалагания предизвиквали подкупване на някои гладуващи боксьори, които губели нарочно. Други бивали заплашвани, за да сторят същото, и т. н.
Особено трагична е участта на Афро- американеца Джо Луис. След световна спортна слава, напълнила джобовете на много менажери, Луис остава с големи дългове, които още тежат на семейството му.
Подобна е участта на повечето професионалисти. Това именно довежда до упадък на професионалния бокс, до намаляване броя на боксьорите професионалисти.

За разлика от жестокия и вреден професионален бокс аматьорското единоборство се радва на все по-голямо популяризиране и масовизиране. През 1904 г. на Третата олимпиада в Сент Луис боксът е включен в програма на олимпийските игри. През 1924 г. се учредява Международната боксова аматьорска федерация (АИБА), която поема организирането и провеждането на всички европейски първенства и олимпийски боксови турнири. АИБА допринася много за развитието на аматьорския бокс. По своя инициатива и по предложение на различните боксови федерации тя изменя и допълва международния боксов правилник с оглед да се повиши технико-тактическото майсторство, да се намали силовата тенденция на някои страни, да се запази здравето на боксьорите и да се увеличи спортното им дълголетие. АИБА поема и организира провеждането на всички всички световни първенства за всички възрасти , сега вече и за жени.Наред с олимпийските игри и световните първенства в календара на тази организация са включени и много международни турнири,които се провеждат по целия свят.Континенталните първенства като например европейското се поемат от континенталните федерации които са членки на АИБА.

МАДОНА СТАНА НА 55

Мадона Луиз Вероника Чиконе, по-известна само като Мадона (Madonna), е американска певица. Тя е родена в Бей Сити, Мичиган на 16 август 1958 г.

Детство и първи професионални стъпки

Мадона е третото от общо осем деца в семейството на Силвио П. Чиконе — Тони, който е син на италиански емигранти, и Мадона Луиз Фортин, която е с френско-канадски корени. По-късно певицата се отъждествява като „италиано-американка“, т.е. американски гражданин от италиански произход. Израства в католическа атмосфера.
Майка ѝ умира на 33-годишна възраст от рак на гърдата на 1 декември 1963 г., когато малката Мадона е на 5 години. Певицата често споменава влиянието, което оказва смъртта на майка ѝ върху кариерата ѝ и върху нея самата. След смъртта на съпругата си Чиконе наема детегледачка, за която по-късно се жени. Двамата имат две деца.
Бащата държи всичките му деца да ходят на уроци по музика. След като прекарва няколко месеца в изучаване на пианото, Мадона успява да убеди баща си да замени тези уроци с курсове по балет.
Мадона учи в гимназията Рочестър Адамс, където е пълна отличничка и членува в мажоретния състав. След като завършва, тя постъпва в Мичиганския университет, където получава стипендия заради постиженията си в танците.
Под въздействието на своя учител по танци (Кристофър Флин), Мадона изоставя следването и само след един семестър се премества в Ню Йорк, за да търси успех като танцьорка. Учи модерни танци при легендата Марта Греъм.
След като през 1979 участва като танцьорка в световното турне на френската диско звезда Патрик Ернандес, Мадона решава да изостави танците и се насочва към правенето на музика. Сформира няколко групи, сред които „Брекфъст Клъб“ (Breakfast Club) и „Еми“ (Emmy). Пише сама няколко песни, чрез които става известна в няколко местни нюйоркски клуба.

Първият албум

1983 г. бележи издаването на първия едноименен албум - "Madonna". Първият сингъл към него е и първият ѝ сингъл в топ 20 на няколко страни. Други песни, които стават популярни от този албум са "Borderline" и "Lucky Star". "Madonna" е продуциран от Реджи Лукас (Reggie Lucas) и с помощта на Джон "Джелибийн" Бенитес. С последния Мадона има романтична връзка. Въпреки че продажбите на записа първоначално се окачествяват като "скромни", благодарение на въртенето на песните ѝ от единствения по това време музикален канал MTV, "Madonna" достига до номер 8 в класацията на Билборд за албуми и става 5 пъти платинен.

Like a Virgin

Албумът "Like a Virgin", продуциран от Найл Роджърс (Nile Rodgers), излиза през 1984 г.. Смесица е от соул, фънк, ясночуващи се ударни инструменти и бас китари. Същевременно е възприет от поп средите. Шест седмици след издаването му, оглавява американската класация. От албума са издадени общо четири сингъла.
Изпълнението на Мадона за първите годишни видео музикални награди на MTV (First Annual MTV Video Music Awards) през същата година се счита за началото на скандалните моменти в кариерата на 26-годишната тогава певица. Мадона излиза на сцената, за да изпее "Like a Virgin", облечена с бюстие-сватбена рокля и колана с надписа Boy Toy. Пеейки, Мадона се въргаля на сцената, излагайки на показ дантелени чорапи и жартиери, прави и няколко движения, събуждащи неприлични асоцииации. Подобно държание на сцена през 1980-те се счита за скандално. Кариерата на Мадона разцъфтява.
Промотирането на "Like a Virgin" е първият път, когато Мадона експериментира с имиджа си - това експериментиране става запазена марка за кариерата ѝ. Докато в годините на "Madonna"-ерата, певицата прави по-танцувални песни, включващи синтезатори и ако външният ѝ вид е по-скоро "улично-хлапашки", то в периода на "Like a Virgin" имиджът ѝ е по-чувствен, наподобяващ сексуалния упадък на Лолита.
През 1985 г. албумът беше издаден на винилова плоча от БАЛКАНТОН, тогава баща ми подари плочата, която пазя до днес.

True Blue

През 1986 г. Мадона издава третия си албум - "True Blue". Записът е копродуциран от Патрик Леонард и дългогодишният ѝ приятел Стивън Брей. Включва хитовете "Open Your Heart", "True Blue", "Live to Tell", "La Isla Bonita" и "Papa Don't Preach". "True Blue" е описан от списанието "Rolling Stone" като "албум за работническата класа", докато други критици считат, че напомня за 1950-те.
Една от песните - "Papa Don't Preach" предизвиква дебати, защото в нея се пее за бременно момиче, изповядващо се на баща си. Мадона "играе" различни роли в клиповете си към "True Blue" - в "Open Your Heart" тя е стрийптизьорка, която се сприятелява с момченце; в "La Isla Bonita" е испанка.

Like a Prayer

На 31-годишна възраст Мадона издава албума "Like a Prayer", от който са издадени 5 сингъла - "Like a Prayer", "Express Yourself", "Cherish", "Oh Father" и "Keep It Together". Сингълът Like A Prayer става един от най-големите ѝ хитове и достига до номер 1 в САЩ, Великобритания и цяла Европа. Express Yourself - също жъне подобен успех и се превръща в една от най-разпознаемите ѝ и култови песни, достигайки до номер 2 в САЩ. Клипът към Express Yourself е най-скъпия правен до тогава.
Клипът към "Like a Prayer" съдържа много католически символи, поради което е денонсиран от Ватикана заради "богохулната" смесица от еротика, католически символизъм и намекната история за расизъм. В клипа Мадона танцува пред горящи кръстове, целува черен светец в църква и получава стигмата.

Erotica

Еротичната книга "Sex" (букв. - секс), чиито фотографии са правени от Стивън Майзъл, е издадена на 21 октомври 1992 г. и се продава за 49,95 долара всяка. Насочена към пълнолетните, книгата включва голи фотоси на Мадона заедно с други поп изпълнители или известни личности (като Vanilla Ice например).
Разбунената публика е шокирана и от последвалия албум "Erotica". Издаден, когато Мадона е на 34 години, записът е продуциран почти изцяло от легендарния Шеп Петибоун. Заради скандалността му, клипът към едноименната песен е показан само три пъти по MTV.

Bedtime Stories

На 36-годишна възраст Мадона издава албумът "Bedtime Stories", включващ хитовете "Secret" - продуциран от Далас Остин, "Take a Bow", "Bedtime Story" (написана специално от Бьорк за Мадона) и Human Nature. "Take a Bow" е написана от Бейбифейс и Мадона, който е и беквокал в нея. Песента счупва рекорд на Мадона, като се задържа на първо място в класацията на Билборд за седем седмици. Албумът е номиниран за Грами същата година, а певицата изпълнява "Take a Bow" на церемонията по връчването на Американските музикални награди (American Music Awards).

Евита & Ray of Light

Саундтракът към „Евита“ става дванайстият пореден платинен албум в дискографията на певицата, благодарение на синглите "Don't Cry for Me Argentina" и "You Must Love Me". Последният получава Оскар за песен към филм. И докато тази песен има среден успех по радиата и MTV, то ремиксът на "Don't Cry for Me Argentina" води до успеха на саундтрака.
Мадона започва изучаването на кабала през 1998 г., упражнява и йога. Тя забременява от любовника си Карлос Леон, който е треньор по фитнес и актьор. На 14 октомври 1996 г. тя ражда първото си дете Лурдес Мария Чиконе Леон или накратко - Лола. На 40 години Мадона издава албума "Ray of Light", който е копродуциран основно от Уилям Орбити Мадона. Друг продуцент е и Патрик Леонард, който е работил с Мадона по Like A Prayer и True Blue. След "Like a Prayer", това е албумът, който е най-добре възприет от критиците и слушателите - спечелва и 8 награди Грами. От него са продадени над 17 млн. копия. Сингли са "Ray of Light", "Frozen", "The Power of Good-Bye", "Nothing Really Matters" и "Drowned World/Substitute for Love". Шведът Йонас Акерлунд е режисьор на клипа към "Ray of Light", благодарение на който Мадона печели няколко награди на американското MTV през 1998 г.- включително и приза "Клип на годината".
След този албум, Мадона записва песен към саундтрака на „Остин Пауърс 2“ - през 1999 г. През 2000 г. Мадона участва във филма „Почти идеално“ с Рупърт Евърет, но филмът се оказва поредния филмов провал за Мадона. За саундтрака към филма Мадона прави кавър на класическото парче на Дон Маклейн "American Pie", което се превръща в хит. Освен тази песен, тя записва и Time Stood Still. Двете парчета са написани и продуцирани от Мадона и Уилям Орбит, който копродуцира и Ray Of Light.

Music

Вече на 42, Мадона издава албума "Music" през 2000 г. Албумът е комерсиален и е добре приет. Той е и най-успешния и от 2000 г. насам албум, продал над 13 милиона копия. Чрез него певицата изоставя религиозните и сексуални теми и набляга на купонджийския дух като смесва денс, поп и хаус музика. "Music" е съкопродуциран от Уилям Орбит и французина Мируейз Ахмадзай. Синглите от албума са "Music", "Don't Tell Me" и "What it Feels Like for a Girl". "Music" се превръща в един от най-големите хитове на Мадона и достига до номер 1 в САЩ (първият ѝ сингъл номер 1 след "Take A Bow" през 1995). "Music" е хит навсякъде, включително и в Европа. "Dont Tell Me" също се радва на голям успех и достига до четвърто място в САЩ.

Вече на 42, Мадона издава албума "Music" през 2000 г. Албумът е комерсиален и е добре приет. Той е и най-успешния и от 2000 г. насам албум, продал над 13 милиона копия. Чрез него певицата изоставя религиозните и сексуални теми и набляга на купонджийския дух като смесва денс, поп и хаус музика. "Music" е съкопродуциран от Уилям Орбит и французина Мируейз Ахмадзай. Синглите от албума са "Music", "Don't Tell Me" и "What it Feels Like for a Girl". "Music" се превръща в един от най-големите хитове на Мадона и достига до номер 1 в САЩ (първият ѝ сингъл номер 1 след "Take A Bow" през 1995). "Music" е хит навсякъде, включително и в Европа. "Dont Tell Me" също се радва на голям успех и достига до четвърто място в САЩ.

Вече на 42, Мадона издава албума "Music" през 2000 г. Албумът е комерсиален и е добре приет. Той е и най-успешния и от 2000 г. насам албум, продал над 13 милиона копия. Чрез него певицата изоставя религиозните и сексуални теми и набляга на купонджийския дух като смесва денс, поп и хаус музика. "Music" е съкопродуциран от Уилям Орбит и французина Мируейз Ахмадзай. Синглите от албума са "Music", "Don't Tell Me" и "What it Feels Like for a Girl". "Music" се превръща в един от най-големите хитове на Мадона и достига до номер 1 в САЩ (първият ѝ сингъл номер 1 след "Take A Bow" през 1995). "Music" е хит навсякъде, включително и в Европа. "Dont Tell Me" също се радва на голям успех и достига до четвърто място в САЩ.

American Life

След като „Отнесени от бурята“ бива заклеймен от критиката в САЩ, същата е и съдбата на поредния албум - "American Life", издаден през 2003 г. Отзивите от албума са вероятно най-лошите в кариерата ѝ. Наречен "студен" и "бездушен", албумът е сериозна критика към американския начин на живот, включително склонността на американците да обожествяват звездите си. Много критици я наричат двулична, защото оплюва култа към звездите, на който дължи славата си. Следвайки традицията да скандализира когато представя нов албум, г-жа Ричи заснема видеоклип към заглавната песен "American Life", в който хвърля запалка под формата на граната в скута на двойник на американския президент Джордж У. Буш. Клипът обаче е свален от ефир в същия ден, в който излиза - Мадона прави тази крачка в последния момент заради протестите, които съпътстват анти-военните изказвания на Dixie Chicks. Нов клип е монтажиран - Мадона, облечена във военни дрехи, пее пред сменящи се национални знамена. Албумът има сравнително среден успех извън Щатите, като за това спомагат синглите "Hollywood" и "Love Profusion". Най-голям успех "American Life" има във Франция.

Confessions on a Dance Floor

На 47-годишна възраст Мадона издава албумът "Confessions on a Dance Floor". Първият сингъл към него - "Hung Up" застава на първа позиция в над 25 страни. Една от тях е и България, макар че песента e само радио сингъл. Албумът е продуциран от самата Мадона заедно със Стюарт Прайс, Мируейз Ахмадзай и шведите Bloodshy&Avant. Албумът е посрещнат възторжено от критиката и от публиката и се превръща в огромен успех - досега са продадени над 9 милиона копия от него по света. Вторият сингъл "Sorry" става номер 1 в редица страни, сред които Великобритания и България. "Sorry" измества "Hung Up" от върха на световната класация в началото на 2006.

Hard Candy

Hard Candy е единадесетият студиен албум на американската певица Мадона, издаден на 28 април 2008 от Warner Bros. Records. Това е последният ѝ студиен албум, издаден от Warner Bros. Records. Уорнър ще издадат третата компилация с най-добрите песни на Мадона на 29 септември 2009, с което се изчерпват задълженията на Мадона към тази звукозаписна компания. Албумът ще се нарича Celebration, ще има 36 парчета, от които 2 нови - първият сингъл Celebration (продуциран от Мадона и Пол Оукендфолд) и Revolver. До този момент „Hard Candy“ има реализирани световни продажби от около 4,5 милиона копия. Заради албума, Мадона е удостоена с наградата за най-добре продавания американски изпълнител през 2008 г. на Световните награди в Монако, задминавайки основната си конкурентка Марая Кери на световен мащаб с над 2 милиона копия. За този албум Мадона работи съвместно с Джъстин Тимбърлейк, Тимбаленд и Фарел Уилямс, които допринасят за ритъм енд блус/хип-хоп звученето на „Hard Candy“. Все пак албумът трябва да се определи като поп-денс албум, което отново показва, че Мадона е в основата на създаването на албума (тя е съавтор на музиката на всички парчета и пише всички текстове). Първият сингъл "4 minutes" става номер 3 в САЩ, което я прави най-успешната ѝ песен от 2000 година насам, когато "Music" застава начело на американската класация. В световен мащаб песента става номер 1 във Великобритания, България, Европа, света (световната класация) и почти навсякъде другаде. Вторият сингъл "Give It To Me" (копродуциран от Мадона и Фарел Уилямс) не постига същия успех, макар че е номер 1 в световната класация,България и редица други държави. Третият и последен сингъл e "Miles Away", балада, копродуцирана от Мадона, Тимбърлейк и Тимбърланд, за която Мадона дори не заснема видеоклип и не я промотира. Песента става сравнително успешна в Европа (например в Холандия, Испания достига номер 1). Като цяло повечето ѝ фенове са на мнение, че е следвало да пусне като сингли много по-силните "The Beat Goes On" и "The Devil Wouldnt Even Recognize You".

Мадона в България

На 29 август 2009 г. Мадона пее за първи път в България на националния стадион "Васил Левски" в София. Концертът постига огромен търговски успех, най-мащабното публично изпълнение в България с около 60-хилядна публика. Музиката от концерта се чуваше много ясно около полунощ в района на стадион "СЕПТЕМВРИ" в София.
На 25 август 2009 Светия синод на Българската православна църква призовава българите да бойкотират концерта на Мадона в София, тъй като 29 август е религиозен празник, на който миряните следва да постят. Освен това според църквата, Мадона развращава младото поколение. На 6 септември пловдивският митрополит Николай по време на своята литургия по случай Съединението на България обявява, че трагедията в Охрид, при която загиват 15 българи, е може би Божие наказание заради концерта на Мадона, задавайки въпроса „Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за божия гняв?“. Тази литургия предизвиква скандал, редица дискусии и критики към Българската православна цъкрква и държанието ú по редица въпроси, определяно от доста хора като неадекватно.







ПЛЕКСИТ

Г-жа Мира Пейчева от бургаското село Рудник е сред стотиците хора, посочени в книгата на проф. Христо Мермерски, като пример  за избавление с помощта на природната медицина от често или по-рядко срещани болести.

Жената е сполетяна преди време от неистови болки следствие на плексит. От тях я отървава една много безобидна и лесно изпълнима рецепта. Забъркана само от 3 съставки.
В началото страданията на 68-годишната днес леля Мира започват с все по-изострящи се болки в областта на плешката. С всеки изминал ден мъките й стават все по-големи и нетърпими, докато се стига до един момент, в който започва дори трудно да се обръща и почти не я лови сън.

Един ден, докато е по работа в Бургас, се случва нещо, което променя живота й. Чакайки на спирката градския автобусq я заприказва  словоохотлива възрастна жена. От дума на дума Мира споделя с нея преживяванията си покрай коварното заболяване. Още щом разбира за проблемите й, бабата връща лентата няколко години назад и си спомня, че и тя е минала през подобни мъки и й дава съставките на лечебен мехлем, който според нея действа безотказно. Още по пътя за вкъщи Мира си набавя необходимите продукти и същата вечер изпълнява заръките на новата си позната.

Тайните съставки на вълшебното мазило са следните: 1 чаена чаша неосолена свинска мас, 20 мл салицилова киселина и камфор на кристали (който сега се продава във вид на топчета; за целта 1 топче е напълно достатъчно). Всичко това се смесва в едно конфитюрено бурканче и се слага да се разтопи на водна баня. После с получената гъста като крем смес се маже болното място.
Веднага щом постига изцеление от мъчителното си заболяване, Мира Пейчева започва да споделя рецептата със свои близки, за да може да помогне на възможно най-много хора. Оттогава тя е вярна привърженичка на народната медицина.

Пред „Десант“ леля Мира разказа, че от опит е установила, че тази рецепта помага не само при плексит, но и при упорита хрема. В този случай трябва още при първите симптоми да се намаже с чудодейния мехлем носа отгоре (не в ноздрите, а от външната му част). Лекарството ще загрее и отпусне кухината и след няколко минути човек ще почувства облекчение.
С мазилото възрастната жена и до днес лекува всичките си близки – и малки, и големи.

Тя сподели и друга рецепта, която често прилага за лечение. Още докато е на 34-35 години и работи като магазинерка на пристанището в морския град, от дългото  стоене на влага коляното й започва да я наболява. С всеки ден болката става все по-остра и по-силна, като се стига до там, че „на попрището жизнено в средата“, дето се вика, тя едва-едва успява да стане от стола, а заседи ли се по-дълго на него, после едва успява да се раздвижи.

Приятел на съпруга й го посъветвал да прави компрес на жена си на болното й място. Процедурата е от лесна, по-лесна:
Взимат се 4-5 глави чесън (това е дозата за едното коляно), обелват се и се слагат в хаванче заедно с 1 супена лъжица сол. След това се счукват добре, докато се получи кашичка.
Тя се изсипва върху вестник и се поставя върху болното място. Много е важно преди  това коляното да се намаже обилно с мас.

Компресът се държи, докато човек може да търпи. Като цяло процедурата е много болезнена, но ефективна. Лично леля Мира я е приложила на себе си само веднъж и е успяла да се отърве завинаги от ужасяващите болки в колянната си става.