Царските дипломати Цоков, Икономов и Пухлев организират през 1939 г. групата Б-2 /на полски B-2/ с три задачи:
- нелегален канал за извеждане от окупирана Полша на офицери и интелектуалци през София до Истамбул
- финансиране на действащите нелегално в Полша дейци на Полското правителство в изгнание
- изнасяне по дипломатически път на документи и снимки за зверствата на нацистите и комунистите разделили си Полша.
В София, филиала на групата е ръководен от сем. Зембжуски /българи от полски произход/.
По неопровержими документални данни, групата Б-2 спасява над 2000 офицери и още толкова интелектуалци, между които бъдещият председател на полската Академия на науките. Оценките на специалистите са, че са успели да спасят поне 10000 хиляди души от полският елит.
Ето стенограмата на текста на благодарността на живите наследници на героите:
Ваше Превъзходителство,
Дами и господа,
Моля позволете ми от името на наследниците на Трифон Пухлев, Димитър Икономов и Крум Цоков чрез Н.П. Г-н Посланика, да отправя искрената ни благодарност към Полша и Полската държава за грижата, с която се отнася към участниците в антихитлеристката съпротива, без разлика на тяхната националност или политически убеждения.
Благодарение на инициативата на Посланника на Република Полша, Г-н Анджей Папиеж, откриването днес на тази паметна плоча е доказателство за това, че Полша и Поляците съхраняват паметта за чужди граждани участвали в полското съпротивително движение.
С този акт на признаване от страна на полското правителство на делото на българите от група В-2 всъщност, за нас става историческото признание – най-сетне – че националният елит на България от онова смутно и страшно време, далеч не е само про-германски.
Българо-Полските връзки са многобройни, разнообразни и интензивни и дори не толкова на политическо, колкото на ниво човешки отношения.
И именно този тип отношения прекрачват границите на политическото и отиват в рамките на онова, което с днешна терминология бихме нарекли общочовешки хуманизъм. И именно този хуманизъм е поставен на изпитание по време на Втората световна война.
Когато говорим за победата над хитлеризма и неговите зверства, не бива да забравяме, че единият от победителите, зад фасадата на освобождението наложи и на Полша и на България един тоталитарен режим, прекъснал естественото им развитие и връзка с останалата част на Европа. Потъпкан бе именно хуманизмът.
Истината е, от това което знаем за убежденията на Цоков, Икономов и Пухлев, е че те са били преди всичко хуманисти и антитоталитаристи.
За техният хуманизъм свиделства днешният акт на Полската държава! А за това, че са били антитоталитаристи – съдбата им след Войната. Цоков доживява победата над хитлеризма за да смени немския затвор с български, комунистически концлагер. Икономов и Пухлев също изживяват своята Голгота.
Отдавайки дължимият поклон на хората от групата Б-2, на Цоков, Икономов и Пухлев, и всички съпричастни с дейността им, считам, че е особено важно да благодарим и на Полската държава, която никога не ги забрави, а специално в случая с Крум Цоков, запази и живота му благодарение енергичната й намеса и предоставеното му убежище.
Дами и господа,
Ваше Превъзходителство,
Моля, изказвайки дълбоката ни признателност към полската държава, отново да подчертая, че за нас това не е само акт на признание на героизма на хората от Б-2. Защото думата героизъм някак не върви за тях. Твърде трафаетна е.
Това, което знаем за тях е, че със сигурност би ги зарадвало и днес да мислим за тях като за хора демократи и хуманисти – каквито са били. Хора следвали собствените си убеждения за човещина отвъд и над националните граници.
И ще бъда щастлив ако мислим за тях, като едни от предтечите на обединена и свободна от тоталитаризъм Европа на хуманизма и човеците.
Крум Цоков (1900 - 1994) е роден е на 30 юни 1900 г. в София. След започване на Втората световна война, заедно с дипломатическия корпус напуска Варшава (6 септември 1939 г.); търговски съветник в Берлин (1940 г.) Крум Цоков е натоварен с ликвидацията на българското търговско съветничество във Варшава. Заедно със своя секретар Димитър Икономов, организира нелегална българо-полска организация, наречена “Група Б”. Тя организира изнасянето от Полша на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Разкрит е от германската полиция през 1940 г. и е осъден на 5 г. затвор. По време на Варшавското въстание успява да избяга от затвора и заедно със съпругата си заминава за Прага, където е арестуван от съветските органи за сигурност и продължително време разследван. След освобождаването му през 1947 г., заминава за Варшава, там е арестуван по искане на българската държавна сигурност; затворен в концлагера “Куциян”. След освобождаването му през 24 март 1949 г. е преследван като “фашистки дипломат” и работи като каменар и строител. Обвинен в шпионаж през 1952 г. и е осъден на 7 години затвор. След освобождаването от затвора (1959) успява да замине за Полша при семейството си. Въпреки съпротивата на българските власти, полското правителство го награждава с ордена “За бойна слава” в знак на признание за заслугите му към Полша и участието в полската съпротива срещу фашизма.
Димитър Икономов е роден е на 16.11.1909 г. в гр. Русе. Бил е стенограф в Народното събрание, журналист във в. Нова камбана. През1938 г. е назначен за секретар на търговкия съветник кък българската легация във Варшава, а от 1940 г. по съвместителство и помощник търговски съветник и в Прага. От ноември 1939 г. заедно с Крум Цоков и Трифон Пухлев започват да сътрудничат на полската съпротива и правителството им в изгнание в Лондон. Създават чрез полските легации в София, Букурещ, Белград канал за пари и кореспонденция от Полша за чужбина и обратно. Използват дипломатическото си положение за освобождаване на арестувани поляци, за прекратяване на следствия и за извеждането им в емиграция. Димитър Икономов е разкрит от Гестапо, арестуван и 9 месеца е следствен. Там не е издал никой. След излизанито си продължава дейноста си до1943 г. когато е отзован в България. Мобилизиран е и изпратен в дисциплинарна рота в Гюмюрджина. През 1944 г. се завръща и от юли до ноември е редактор на в. Народна борба в Русе. Депутат е в 26 народно събрание.От 1948 г.се занимава само с преводаческа дейност като има над 70 превода от полски на български. По известни са Кукла, Фараон от Прус, Потоп, С огън и меч, Пан Влодиовски от Сенкевич. Награден е с ордена ,,Полония реститута и знака Заслужил за полската култура. Лауреат е намеждународната награда на полските автори и композитори.
През1972 г. в. Поглед публикува спомените му за групата Б-2, доста орязани от редакторите, но след 4 броя ги спира.
Трифон Пухлев се връща в България през 1949 г. Тук му предлгат да работи за ДС, но
той отказва и цял жвот е преследван.
Няма коментари:
Публикуване на коментар